Бамбукови и дървени плочки
Преди изобретяването на хартията полираните бамбукови и дървени плочки (летвички) са най-широко разпространеният материал. Една бамбукова плочка се нарича дзиен3 , докато няколко, свързани една с друга чрез малки дупчици в двата края, се наричат цъ4 или дзиен цъ. Празните дървени плочици се наричат бан5 , изписаните – ду6, а тънките – му дзиен7. Дървените прлочки се наричат банду8, а бамбуковите – дзиенду9. Бамбуковите книги съдържат един, а понякога два или повече реда от йероглифи. Без съмнение първоначално са се използвали за къси текстове. Пишещият е държал горния край на летвичката с лява ръка и е пишел вертикално надолу, държейки четката с дясната си ръка. Когато плочиците са свързвани заедно се наричат цъ. Те са привързвани чрез една връвчица в горния край или свързвани в свитъци – дзюен10 чрез две, или за по-дълги книги три връвчици. По-късно става по-практично плочиците да се свързват преди да се пише върху тях. Свитъкът се поставя хоризонтално и върху него се пише като се започва от горния десен ъгъл. Йероглифите се изписват вертикално с четка и туш. След като са завързвани една за друга, плочиците биват навивани отляво надясно (така че началото на книгата, т.е. най-дясната дъсчица да бъде развивана първа). Този начин на записване и съхраняване на бамбуковите книги помага да се обясни защо древните книги започват оттам, където днес завършват. По отношение на съдържанието, дървените и бамбуковите летвички могат да бъдат класифицирани като чиновническа документация и книги, които включват конфуциански класически произведения, исторически и географски книги, закони и наредби, военни книги и хроники. В сравнение с предишните, те имат своите предимството да са са по-евтини и са лесни за произвеждане, лесно се правят книги, които са удобни за писане и подменяне при грешка. Освен това, те могат да се събират в свитъци, което спомага разпространението на културата. Бамбуковите плочки обаче са тежки за носене и освен това една книга заема огромен брой летвички. Например, Хуей Шъ, изтъкнат учен от периода на Воюващите царства (475-221 г. пр. н. е.), е взимал 5 каруци натоварени с бамбукови книги заедно със себе си.
Ръкописи върху коприна
Истински ръкопис върху коприна, открит в гробницата на царство Чу в Чанша (дн. провинция Хунан) през 1934 г., е наречен „коприненият свитък от Чу”. Той включва текстове за важни легендарни личности, обкръжени от рисунки на мистериозни същества, направени с четки за писане и туш. (Yang&Xiao 2010:30) Най-известни от ръкописите върху коприна са дванадесетте, открити при разкопки през 1973 г. в Третата ханска гробница (168 г. пр. н. е.) в разкопките на гробницата Ма-уандуей11, недалеч от Чанша. Те съдържат повече от 120 000 йероглифа и включват два преписа на Лаодзъ. Предимствата на коприната са, че тя не е тежка като бамбуковите и дървени пръчици, може да се реже лесно на различни размери и e удобна. Тя изисква малко място съхранение, пренасяне и четене. Заради високата си цена обаче, коприната е била недостъпна за обикновените хора Някои книги се пишели върху коприна, но били толкова скъпи, че било невъзможно да намерят широка употреба.
Първоначално хартията се произвеждала ръчно. Основни суровини за производството били използваните дотогава в Китай нискокачествена коприна, пепел от дървесина, влакна от коноп и парцали.
Основни суровини за производството на хартия са:
• Дървесинa • памук • каолин • коприва • ориз