Хартията и Китай
Хартията е едно от четирите велики изобретения, дадени на човечеството от китайската цивилизация. Древен Китай не само е произвел брилянтни достижения за човешката цивилизация, но е показал и тенденция за силнo развитие и успешни перспективи през стотици години на реформи и развитие. Тази тенденция отчасти е обусловила уникалните характеристики на развитието на издателската индустрия на Китай. След появата на писаната реч като носител на знания, новият проблем за издателската индустрия е да открие подходящ материал за записване. След като като материал за писане вече са използвали бамбука, дървото, гадателните кости, бронза, камъка и коприната, древните китайци изобретяват хартията. От XXІ до XVІ в. пр. н. е. китайското публикуване процъфтява. Изобретателя на хартията е Цай Лун. За живота на Цай Лун не се знае много. В китайските летописи се споменава, че е бил евнух. Цай Лун, който служи в двора на династията Хан, изобретява хартията като използва износена рибарска мрежа, кора от черница, влакна от лико и парцали. Тези суровини са евтини и се намират в изобилие. Той ги смесва с вода, прави каша, която после суши и пресова. Според легендата, той наблюдава как птиците правят гнезда и взима идеята оттам. Цай Лун е бил е сановник в китайския императорски двор и към 105 г. е представил на императора Хо Ти мостри от своето откритие Отбелязано е също, че императорът останал много доволен от откритието му и това довело до неговото издигане. Той получил висока титла и забогатял. Ала по-късно Цай Лун се замесил в дворцови интриги и оттук започнало падението му. В китайските летописи е отбелязано, че след като се опозорил, Цай Лун се изкъпал, натъкмил се с най-хубавите си дрехи и погълнал отрова. Китайските данни за откритието на Цай Лун (те се съдържат в официалната история на династията Хан) са напълно ясни и достоверни и в тях няма и следа от някакво вълшебство или предание. Китайците винаги са отдавали признание на Цай Лун за откритието му и неговото име е добре известно сред тях. Производството се пази в дълбока тайна дълго време. През II век хартията намира широко приложение в Китай, а след няколко столетия китайците вече я изнасят и в други краища на Азия. Дълго време пазят в тайна начина за производството й. Но в 751 г. китайски производители на хартия са заловени от арабите и скоро тя вече се прави в Самарканд и в Багдад. Умението да се произвежда хартия постепенно се разпространява в арабския свят, а през XII век и европейците го усвояват от арабите. Употребата на хартия взема все по-широки размери, а след Гутенберговото изобретение (по-модерното книгопечатане) тя измества на Запад пергамента като основен материал за писане. Евтините материали позволяват производството на голямо количество хартия. Широката ѝ употреба започва през III век, a през VI век китайците изобретяват тоалетната хартия. По време на династия Тан (618 – 907 г.) хартията се използва за създаване на торбички. По време на династия Сун (960 - 1279 г.) китайците започват да правят хартиени печатни пари. За производството на хартия са използвали лико от липа, дървесна кора, влакна от тропически растения, слама. Технологията на производство на хартия напуска Китай и преминавайки през ислямския свят достига до пределите на средновековна Европа през 13 век. Европейците започват да я произвеждат едва хиляда години след Цай Лун, и то след като са научили от арабите как. Още по-показателно е, че след като са виждали китайска хартия, другите азиатски народи не са успели да разберат как да си я произвеждат сами. Явно откриването на начина за производството й е толкова трудно, че не може да се случи в някоя средноразвита култура, а са нужни усилията на много надарена личност Тук са изградени и първите фабрики за хартия, задвижвани с вода. Първата машина за производство на непрекъсната хартия е изобретена и патентована от Никола Луи Робер през 1798 г. През 19-ти век, промишлено производство значително намалява разноските като позволява по-високо и евтино производство на хартия. Така обменът на информация написан на хартия допринася за значими културни промени. През 1844 г. независимо един от друг канадския изобретател Чарлз Фенърти и немския Ф.Г. Келер откриват възможност запроизводство на хартия от дървесни влакна. Като една от най-ранните страни с най-развита издателска индустрия, Древен Китай е изиграл важна роля в историята на световното издателско дело. Особено изобретяването и разпространението на хартията и печатането е повлияла дълбоко на развитието на човешкото общество.
Поява на книги и сборници
Като една от най-ранните страни с най-развита издателска индустрия, Древен Китай е изиграл важна роля в историята на световното издателско дело. Особено изобретяването и разпространението на хартията и печатането е повлияла дълбоко на развитието на човешкото общество Преди Цай Лун повечето книги в Китай са се правили от бамбукови плочици. Несъмнено те са били изключително тежки и неудобни. Някои книги се пишели върху коприна, но били толкова скъпи, че било невъзможно да намерят широка употреба. На Запад преди въвеждането на хартията повечето книги се пишели на пергамент или велен, които се правели от специално обработена овча или телешка кожа. Този материал заменил папируса, предпочитан от гърци, римляни и египтяни. Но и пергаментът, и папирусът се намирали трудно, пък и приготовлението им излизало скъпо. Някои учени смятат, че класическите произведения и библиографиите се появяват още по времето на династия Ся (2100-1600 г. пр. н. е.). Това заключение идва от доста исторически източници. В „Книга на документите”, най-ранната историческа хроника, открита досега, се говори, че писмени записи съществували още на границата между династиите Ся (2100-1600 г. пр. н. е.) и Шан (1600-1046 г. пр. н. е.). Според „Пролети-есени на Лю Бу-уей”, исторически трактат, по време на династия Ся (2100-1600 г. пр. н. е.) е имало не само постановление за книгите, но и официален имперски астроном, чиято длъжност била да събира и съхранява книгите. Без съмнение документите и записите от Ся са по-скоро писмени записки или архивен материал, отколкото книги. Въпреки това те са достоверни записи на съзнателна човешката дейност, вместо хаотично представяне на йероглифи и затова имат качество на книги. По време на династия Шан (1600-1046 г. пр. н. е.) древните китайци започват да пишат върху различни материали, резултат на което са разнообразните типове документи, съставени от надписи върху гадателни кости, бронзови епиграфи и надписи върху парчета нефрит, бамбук и дърво. По отношение на съдържание, форма и разпространение, тези надиси имат качества и особености, подобни на тези на книгите. Те показват някои елементи на сборници доколкото някои елементи са развити в процеса на въстановяване, писане, събиране и потвърждаване на верността на фактите, което може да се възприеме като истинска редакторска дейност преди появата на книгата. Управниците започват да създават специални огранизации за събиране на книги по време на династия Джоу (1045-256 г. пр. н. е.), когато книги се появяват наистина. След 770 г. пр. н. е. докато князете воюват един срещу друг, учените започват да пишат повече книги. Конфуций (551-479 г. пр. н. е.) редактира и събира много древни класически произведения и ги ползва като пособия за своето преподаване. Затова той може да бъде считан за първия известен редактор на книги в Китай. С изобретяването на йероглифите, се появява нов проблем – какво може да бъде използвано да съхранява и разпространява знанието, което носят. Глинени съдове, кости, бронз, нефрит, бамбук, дърво и коприна респективно са използвани като книги. След векове на изследвания, създаването на хартията допринася много за историята на книгоиздаването и световната история.